Икономическите и фискалните загуби от изключването на ромите са прекалено големи, за да бъдат игнорирани.

“България е изправена пред много по-голям стремителен спад на населението в трудоспособна възраст в сравнение с която и да е друга страна по света.” (Световна банка, 2013 г.)

“До 30 г. трудовите ни ресурси ще намалеят с около 40%.” (Данни на ООН)

Документи на Европейската комисия сочат, че ромите в България през 2010г. представляват 23% от навлизащите в трудоспособна възраст, като се очаква в следващите години този процент да се увеличи.

Въпросът вече не е “Ще трябва ли да разчитаме на човешкия капитал от ромската общност?”. Въпросът е какви ще бъдат икономическите ни загуби от неговото изключване и ниска квалификация.

Същевременно, на фона на препоръките от световните институции, над 90% от ромите в България не са завършили своето средно образование. С други думи, човешкият ни капитал днес включва десетки хиляди отпаднали от училище млади хора, които влизат на пазара на труда неподготвени, не само без необходимия образователен ценз, но и без базови жизнени и социални умения за успешно включване и справяне с изискванията на работодателя.

Ето защо е важно да действаме тук и сега, за да направим обратими процесите на социални изключване и предотвратим задълбочаването на кризата на човешките ресурси в България. Всяко подценяване на важността на спешните и мащабни действия за развитие на ромската общност ще усили несгодите от демографската и стопанската криза в недопустими размери. Очертаната ситуация ясно показва, че ако искаме да имаме специалисти и квалифицирани кадри за пазара на труда след 10 години, трябва да разчитаме на децата от ромската общност.