Бежанската вълна към Европа и последствията от нея безспорно са един от най-значимите и противоречиви въпроси, пред които ще бъде изправен Европейския съюз през 2016-та година. Една от най-дискутираните теми, свързани с бежанците, е тяхната способност за интеграция в обществата на държавите-членки в ЕС. 

На фона на първоначалните призивите за толерантност и изтъкването на множество положителни причини за приемането на бежанци, в момента се наблюдава все по-силна проява на скептицизъм и все по-отчетливо защитаване на националните интереси за сметка на обща европейска политика.

Анализът на Василис Пецинис в openDemocracy показва различните гледни точки на източните и южните държави в ЕС, в частност между Гърция и страни като Унгария, Словакия и Естония. В изказванията на висшите държавни ръководители все по-често се появяват препратки към ценностите на обществото и християнството. Словашкият премиер Роберт Фицо е един от противниците на политиката на квоти за бежанци, като основният му аргумент е културен: "Словакия е страна, изградена на християнските ценности". След това той добавя:

"Ако социалната интеграция на ромите е била толкова сложна досега, можем само да си представим какви трудности ще срещнем при интеграцията на население с напълно различни културни ценности от нашите".

Ние бихме обърнали внимание на съвсем друга потенциална възможност, този път положителна - добрите и работещи практики, натрупани с десетилетия работа с ромски общности, да се използват и при нарастващия брой бежанци. Така вместо да търсим причини за изолация на държави, можем да поставим значителен брой хора на път на развитие.